И когато тъгата и самотата сложат
отпечатък вечен на свежото лице,
припомни ми ти за дните, когато
жълтите стотинки тъй прецизно
ний бройхме и въпреки всичко
на живота си се веселихме,
и лицето мрачно отново ще заблести.

И когато сърцето уморено
за последен път изтупти,
припомни ми ти как туптяха
нашите две сърца в едно
в първата ни утрин заедно
пред изгрева на любовта ни вечна,
и то отново с мелодията
на прелетните птици ще затупти.

И когато въздух за последен път
поемат дробовете, натровени от път,
припомни ми за сладкия аромат
на наш`та рожба, когато за първи път
млякото от мен пое,
и дробовете ми отново ще се изпълнят
със милия спомен за детското личице.

И когато очите ми за сетен път се затворят,
с клечки разпъни ги ти,
но не оставяй аз клепки да притворя,
припомни ми ти тогава за студената зима,
когато сгушени с тебе ние греехме тела
и не позволявахме на студа да
проникне в нашите сърца.

И за последно аз те моля,
не ме оставяй ти
пред прага на новия живот
с морни сили припомни ми,
че те обичах аз лудо
и че дори другия живот
неочаквано да ме приюти,
аз ще продължавам да те обичам
и вечността ще бъде нашата връзка -
вечна и неотменима.