Когато
две сродни души
се открият
и се докоснат,
сливат се в кълбо огнено
и повече не се разделят.
Защо вярвам в белотата
на душата твоя ли?
Знам – не от днес –
истинското е непознаваемо.
Все остава неизречено то.
Времето и пространството,
– вечни, необятни –
от Бог са сътворени, ала
преди тях е било Словото,
но… и то не е Началото.
Любовта предшества
пространството,
времето
и словото.
Ние ли?
Ние сме най-истински,
когато мълчим.
Подвластни сме на Магията.
Припознахме в Нея Себе си.
Как ще ни познаят ли?
Слънчеви и усмихнати сме.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados