20 янв. 2019 г., 19:36

Припознаване

771 0 0

 

Когато

две сродни души

се открият

и се докоснат, 

сливат се в кълбо огнено

и повече не се разделят.

 

Защо вярвам в белотата

на душата твоя ли?

Знам – не от днес –

истинското е непознаваемо.

Все остава неизречено то.

 

Времето и пространството, 

            –  вечни, необятни –

от Бог са сътворени, ала

преди тях е било Словото,

но… и то не е Началото.

 

Любовта предшества

пространството,

времето

и словото.

 

Ние ли?

Ние сме най-истински,

когато мълчим.

Подвластни сме на Магията.

Припознахме в Нея Себе си.

Как ще ни познаят ли?

Слънчеви и усмихнати сме.

 

Самадхи

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...