Когато

две сродни души

се открият

и се докоснат, 

сливат се в кълбо огнено

и повече не се разделят.

Защо вярвам в белотата

на душата твоя ли?

Знам – не от днес –

истинското е непознаваемо.

Все остава неизречено то.

Времето и пространството, 

            –  вечни, необятни –

от Бог са сътворени, ала

преди тях е било Словото,

но… и то не е Началото.

Любовта предшества

пространството,

времето

и словото.

Ние ли?

Ние сме най-истински,

когато мълчим.

Подвластни сме на Магията.

Припознахме в Нея Себе си.

Как ще ни познаят ли?

Слънчеви и усмихнати сме.

Самадхи