20.01.2019 г., 19:36

Припознаване

769 0 0

 

Когато

две сродни души

се открият

и се докоснат, 

сливат се в кълбо огнено

и повече не се разделят.

 

Защо вярвам в белотата

на душата твоя ли?

Знам – не от днес –

истинското е непознаваемо.

Все остава неизречено то.

 

Времето и пространството, 

            –  вечни, необятни –

от Бог са сътворени, ала

преди тях е било Словото,

но… и то не е Началото.

 

Любовта предшества

пространството,

времето

и словото.

 

Ние ли?

Ние сме най-истински,

когато мълчим.

Подвластни сме на Магията.

Припознахме в Нея Себе си.

Как ще ни познаят ли?

Слънчеви и усмихнати сме.

 

Самадхи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...