20.01.2019 г., 19:36

Припознаване

775 0 0

 

Когато

две сродни души

се открият

и се докоснат, 

сливат се в кълбо огнено

и повече не се разделят.

 

Защо вярвам в белотата

на душата твоя ли?

Знам – не от днес –

истинското е непознаваемо.

Все остава неизречено то.

 

Времето и пространството, 

            –  вечни, необятни –

от Бог са сътворени, ала

преди тях е било Словото,

но… и то не е Началото.

 

Любовта предшества

пространството,

времето

и словото.

 

Ние ли?

Ние сме най-истински,

когато мълчим.

Подвластни сме на Магията.

Припознахме в Нея Себе си.

Как ще ни познаят ли?

Слънчеви и усмихнати сме.

 

Самадхи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...