7 feb 2007, 18:33

Природата

  Poesía
993 0 5
Океанът тих,
морето спокойно,
реката шумна
и поточето бурно.

Ах, тази природа,
с гори, храсталаци,
хълмове и пущинаци.

Гъбите след дъжд излезли,
мократа трева,
Дъгата разноцветна,
разкрасява всичко това.

И хармонията и продължава веч,
с закодираната реч,
на животните
и на цветята,
на небето
и на земята.

И Вселената ехти,
от безброй звуци,
от безброй събди,
от весели, щастливи същества,
и от тъжни сърца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Серафим Аянски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви ! От скоро започнах да пиша и обожавам да пиша
  • Интересен подход към поезията.Поразяващо описваш природните картини с толкова малко думи.Браво!
  • Поздрав за природната картина която си нарисувал!
  • Текстът поразява с тънката наблюдателност на автора, рисуващ мащабни картини, за да стигне и до тяхното преживяване, откъм двете му страни. Забележително!
  • Добре дошъл!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...