Feb 7, 2007, 6:33 PM

Природата

  Poetry
992 0 5
Океанът тих,
морето спокойно,
реката шумна
и поточето бурно.

Ах, тази природа,
с гори, храсталаци,
хълмове и пущинаци.

Гъбите след дъжд излезли,
мократа трева,
Дъгата разноцветна,
разкрасява всичко това.

И хармонията и продължава веч,
с закодираната реч,
на животните
и на цветята,
на небето
и на земята.

И Вселената ехти,
от безброй звуци,
от безброй събди,
от весели, щастливи същества,
и от тъжни сърца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Серафим Аянски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви ! От скоро започнах да пиша и обожавам да пиша
  • Интересен подход към поезията.Поразяващо описваш природните картини с толкова малко думи.Браво!
  • Поздрав за природната картина която си нарисувал!
  • Текстът поразява с тънката наблюдателност на автора, рисуващ мащабни картини, за да стигне и до тяхното преживяване, откъм двете му страни. Забележително!
  • Добре дошъл!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...