7 февр. 2007 г., 18:33

Природата

996 0 5
Океанът тих,
морето спокойно,
реката шумна
и поточето бурно.

Ах, тази природа,
с гори, храсталаци,
хълмове и пущинаци.

Гъбите след дъжд излезли,
мократа трева,
Дъгата разноцветна,
разкрасява всичко това.

И хармонията и продължава веч,
с закодираната реч,
на животните
и на цветята,
на небето
и на земята.

И Вселената ехти,
от безброй звуци,
от безброй събди,
от весели, щастливи същества,
и от тъжни сърца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Серафим Аянски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви ! От скоро започнах да пиша и обожавам да пиша
  • Интересен подход към поезията.Поразяващо описваш природните картини с толкова малко думи.Браво!
  • Поздрав за природната картина която си нарисувал!
  • Текстът поразява с тънката наблюдателност на автора, рисуващ мащабни картини, за да стигне и до тяхното преживяване, откъм двете му страни. Забележително!
  • Добре дошъл!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...