7 февр. 2007 г., 18:33

Природата

1K 0 5
Океанът тих,
морето спокойно,
реката шумна
и поточето бурно.

Ах, тази природа,
с гори, храсталаци,
хълмове и пущинаци.

Гъбите след дъжд излезли,
мократа трева,
Дъгата разноцветна,
разкрасява всичко това.

И хармонията и продължава веч,
с закодираната реч,
на животните
и на цветята,
на небето
и на земята.

И Вселената ехти,
от безброй звуци,
от безброй събди,
от весели, щастливи същества,
и от тъжни сърца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Серафим Аянски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви ! От скоро започнах да пиша и обожавам да пиша
  • Интересен подход към поезията.Поразяващо описваш природните картини с толкова малко думи.Браво!
  • Поздрав за природната картина която си нарисувал!
  • Текстът поразява с тънката наблюдателност на автора, рисуващ мащабни картини, за да стигне и до тяхното преживяване, откъм двете му страни. Забележително!
  • Добре дошъл!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...