7.02.2007 г., 18:33

Природата

990 0 5
Океанът тих,
морето спокойно,
реката шумна
и поточето бурно.

Ах, тази природа,
с гори, храсталаци,
хълмове и пущинаци.

Гъбите след дъжд излезли,
мократа трева,
Дъгата разноцветна,
разкрасява всичко това.

И хармонията и продължава веч,
с закодираната реч,
на животните
и на цветята,
на небето
и на земята.

И Вселената ехти,
от безброй звуци,
от безброй събди,
от весели, щастливи същества,
и от тъжни сърца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Серафим Аянски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви ! От скоро започнах да пиша и обожавам да пиша
  • Интересен подход към поезията.Поразяващо описваш природните картини с толкова малко думи.Браво!
  • Поздрав за природната картина която си нарисувал!
  • Текстът поразява с тънката наблюдателност на автора, рисуващ мащабни картини, за да стигне и до тяхното преживяване, откъм двете му страни. Забележително!
  • Добре дошъл!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...