10 dic 2017, 22:19

Природата ще ме прегърне

454 0 2

Природата ще ме прегърне

 

Събудих се и бях потресен,
че лебедова песен пея,
че съм дошъл до свойта есен
и от това благоговея!

 

Разбира се не съм  щастлив,
че дните са ми преброени,
че скъсам с този свят красив
и с навиците усвоени!

 

Но гледам този свят с очи,
че още слънцето ме грее
и ме дарява със лъчи,
тъй както само то умее!

 

Че съм под синьото небе,
и "органите" ме даряват,
че "егото" ми пак гребе
и чудесата ми успяват!

 

Че още съм на този свят,
и  още дни ми се даряват!
Не се надявам на обрат,
но със надеждица оставам!

 

И аз безброй дни пропилях,
не чакам някой да ги върне,
но с воля и без лепкав страх,
природата ще ме прегърне!


  05.12.2017г.София

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...