10.12.2017 г., 22:19

Природата ще ме прегърне

450 0 2

Природата ще ме прегърне

 

Събудих се и бях потресен,
че лебедова песен пея,
че съм дошъл до свойта есен
и от това благоговея!

 

Разбира се не съм  щастлив,
че дните са ми преброени,
че скъсам с този свят красив
и с навиците усвоени!

 

Но гледам този свят с очи,
че още слънцето ме грее
и ме дарява със лъчи,
тъй както само то умее!

 

Че съм под синьото небе,
и "органите" ме даряват,
че "егото" ми пак гребе
и чудесата ми успяват!

 

Че още съм на този свят,
и  още дни ми се даряват!
Не се надявам на обрат,
но със надеждица оставам!

 

И аз безброй дни пропилях,
не чакам някой да ги върне,
но с воля и без лепкав страх,
природата ще ме прегърне!


  05.12.2017г.София

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...