1 sept 2010, 13:53

Природен закон

  Poesía » Otra
719 0 4

Природен закон

 

Отчаяно крачиш

по пътя и плачеш,

че спъвал те някой и тъпчеш в застой?!

Съзнай го, човече,

дошло му е вече:

ЖИВОТЪТ Е САМО, ЕДИНСТВЕНО ТВОЙ!

 

Не щеш ли да падаш

и вечно да страдаш,

крака прескочи и напред продължи!

Та, вместо да плачеш, 

почни да прескачаш -

пътеката своя с успеха свържи!

 

Навреме ли вдигаш

краката си, стигаш

стена, пред която стремежът умира!

Но ти не унивай -

разбивай, разбивай -

че волята силна я нищо не спира!

 

А там, зад стената,

те чака отплата -

полета безкрайни, нашир и надлъж,

приканващи тебе

(предишният дребен)

да дойде, пораснал за тяхната ръж!

 

Но тази награда

не даром се пада,

защото зрънцата си ТИ закопал!

Недей да се маеш,

закона го знаеш:

ЩЕ ЖЪНЕШ ТАКОВА, КАКВОТО СИ СЯЛ!

 

И буря да мине,

ръжта да загине,

земя плодородна под нея остава!

Не се притеснявай -

засявай, засявай -

след бурята винаги слънце изгрява!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Цанков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Човек сам твори живота си и то само с една творческа мисъл.Това е Абсолютната Истина и когато го осъзнаеш и започнеш ежедневно,ежечасно,ежеминутно да следиш и направляваш мисленето си животът се подрежда "по ноти".Това е то-вселенския закон за привличането!Стихотворението е просто чудесно,вдъхновяващо и истинско!
    Поздрав и благодарност!
  • Браво!Супер!Нямам думи с които да изразя колко ми харесва и като стих, и като философия!
  • Харесах! Поздравления!
  • Браво.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...