1.09.2010 г., 13:53

Природен закон

721 0 4

Природен закон

 

Отчаяно крачиш

по пътя и плачеш,

че спъвал те някой и тъпчеш в застой?!

Съзнай го, човече,

дошло му е вече:

ЖИВОТЪТ Е САМО, ЕДИНСТВЕНО ТВОЙ!

 

Не щеш ли да падаш

и вечно да страдаш,

крака прескочи и напред продължи!

Та, вместо да плачеш, 

почни да прескачаш -

пътеката своя с успеха свържи!

 

Навреме ли вдигаш

краката си, стигаш

стена, пред която стремежът умира!

Но ти не унивай -

разбивай, разбивай -

че волята силна я нищо не спира!

 

А там, зад стената,

те чака отплата -

полета безкрайни, нашир и надлъж,

приканващи тебе

(предишният дребен)

да дойде, пораснал за тяхната ръж!

 

Но тази награда

не даром се пада,

защото зрънцата си ТИ закопал!

Недей да се маеш,

закона го знаеш:

ЩЕ ЖЪНЕШ ТАКОВА, КАКВОТО СИ СЯЛ!

 

И буря да мине,

ръжта да загине,

земя плодородна под нея остава!

Не се притеснявай -

засявай, засявай -

след бурята винаги слънце изгрява!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човек сам твори живота си и то само с една творческа мисъл.Това е Абсолютната Истина и когато го осъзнаеш и започнеш ежедневно,ежечасно,ежеминутно да следиш и направляваш мисленето си животът се подрежда "по ноти".Това е то-вселенския закон за привличането!Стихотворението е просто чудесно,вдъхновяващо и истинско!
    Поздрав и благодарност!
  • Браво!Супер!Нямам думи с които да изразя колко ми харесва и като стих, и като философия!
  • Харесах! Поздравления!
  • Браво.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...