1.09.2010 г., 13:53

Природен закон

720 0 4

Природен закон

 

Отчаяно крачиш

по пътя и плачеш,

че спъвал те някой и тъпчеш в застой?!

Съзнай го, човече,

дошло му е вече:

ЖИВОТЪТ Е САМО, ЕДИНСТВЕНО ТВОЙ!

 

Не щеш ли да падаш

и вечно да страдаш,

крака прескочи и напред продължи!

Та, вместо да плачеш, 

почни да прескачаш -

пътеката своя с успеха свържи!

 

Навреме ли вдигаш

краката си, стигаш

стена, пред която стремежът умира!

Но ти не унивай -

разбивай, разбивай -

че волята силна я нищо не спира!

 

А там, зад стената,

те чака отплата -

полета безкрайни, нашир и надлъж,

приканващи тебе

(предишният дребен)

да дойде, пораснал за тяхната ръж!

 

Но тази награда

не даром се пада,

защото зрънцата си ТИ закопал!

Недей да се маеш,

закона го знаеш:

ЩЕ ЖЪНЕШ ТАКОВА, КАКВОТО СИ СЯЛ!

 

И буря да мине,

ръжта да загине,

земя плодородна под нея остава!

Не се притеснявай -

засявай, засявай -

след бурята винаги слънце изгрява!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човек сам твори живота си и то само с една творческа мисъл.Това е Абсолютната Истина и когато го осъзнаеш и започнеш ежедневно,ежечасно,ежеминутно да следиш и направляваш мисленето си животът се подрежда "по ноти".Това е то-вселенския закон за привличането!Стихотворението е просто чудесно,вдъхновяващо и истинско!
    Поздрав и благодарност!
  • Браво!Супер!Нямам думи с които да изразя колко ми харесва и като стих, и като философия!
  • Харесах! Поздравления!
  • Браво.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...