Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541

21 jun 2015, 20:08

Природно отмъщение

Poesía

459 0 2

Гръм и мълнии. Градушка.

Граби небето хорския труд.

Градините глави навеждат,

не могат да опазят чудния си плод.

Природата отвръща

за сторения грях.

Палете и сечете-

горите стенат, дочувайки

доволния ни смях!

Бяхме, но дали ще бъдем?

Границата тънка

реже някой с пълна газ.

Грешки, грешки!

Гримирани спокойно спим,

а ни очаква гробно, страшно

осъзнаване,

че природата е винаги над нас!!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

stoyna (Стойна Димова)

Подвластни сме на природата от както свят светува, но за съжаление човекът нито вижда, нито чува, Васе! Народната мъдрост е изпитана
като ни казва"Покрай сухото гори и суровото!"
Актуална творба и силна! Поздрав и лека нощ!

2015-06-22T01:32:41+03:00
idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

лозунгите не са поезия.

но за продуктите на соца, както и за продуктите на миските - това не е понятно.............

2015-06-21T20:32:35+03:00

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0