21 jun 2015, 20:08

Природно отмъщение

  Poesía
456 0 2

Гръм и мълнии. Градушка.

Граби небето хорския труд.

Градините глави навеждат,

не могат да опазят чудния си плод.

Природата отвръща

за сторения грях.

Палете и сечете-

горите стенат, дочувайки

доволния ни смях!

Бяхме, но дали ще бъдем?

Границата тънка

реже  някой  с пълна газ.

Грешки, грешки!

Гримирани спокойно спим,

а ни очаква  гробно, страшно

осъзнаване,

че природата е винаги над нас!!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Подвластни сме на природата от както свят светува, но за съжаление човекът нито вижда, нито чува, Васе! Народната мъдрост е изпитана
    като ни казва"Покрай сухото гори и суровото!"
    Актуална творба и силна! Поздрав и лека нощ!
  • лозунгите не са поезия.

    но за продуктите на соца, както и за продуктите на миските - това не е понятно.............

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...