Природно отмъщение
Гръм и мълнии. Градушка.
Граби небето хорския труд.
Градините глави навеждат,
не могат да опазят чудния си плод.
Природата отвръща
за сторения грях.
Палете и сечете-
горите стенат, дочувайки
доволния ни смях!
Бяхме, но дали ще бъдем?
Границата тънка
реже някой с пълна газ.
Грешки, грешки!
Гримирани спокойно спим,
а ни очаква гробно, страшно
осъзнаване,
че природата е винаги над нас!!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
