25 dic 2013, 18:36

Пришествието

  Poesía » Otra
479 0 1

Сега, когато всичко стихна

и над земята падна тишина,

една звезда отгоре кихна

и всичко се заля от светлина.

 

И сенките ни се скъсиха,

че горе нейде се показа Бог.

И прàведните се спасиха,

а грешните събра във тъмен рог.

 

Земята чиста си отдъхна

и в новата си орбита пое.

Духът на старото изсъхна,

към щастие звездата ни зове.

 

Отвори се врата небесна.

Зад нея се опъна светъл път.

И новата звезда чудесна

покани чистите във своя кът!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...