Сега, когато всичко стихна
и над земята падна тишина,
една звезда отгоре кихна
и всичко се заля от светлина.
И сенките ни се скъсиха,
че горе нейде се показа Бог.
И прàведните се спасиха,
а грешните събра във тъмен рог.
Земята чиста си отдъхна
и в новата си орбита пое.
Духът на старото изсъхна,
към щастие звездата ни зове.
Отвори се врата небесна.
Зад нея се опъна светъл път.
И новата звезда чудесна
покани чистите във своя кът!
© Никола Апостолов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
