25.12.2013 г., 18:36

Пришествието

482 0 1

Сега, когато всичко стихна

и над земята падна тишина,

една звезда отгоре кихна

и всичко се заля от светлина.

 

И сенките ни се скъсиха,

че горе нейде се показа Бог.

И прàведните се спасиха,

а грешните събра във тъмен рог.

 

Земята чиста си отдъхна

и в новата си орбита пое.

Духът на старото изсъхна,

към щастие звездата ни зове.

 

Отвори се врата небесна.

Зад нея се опъна светъл път.

И новата звезда чудесна

покани чистите във своя кът!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...