25.12.2013 г., 18:36

Пришествието

483 0 1

Сега, когато всичко стихна

и над земята падна тишина,

една звезда отгоре кихна

и всичко се заля от светлина.

 

И сенките ни се скъсиха,

че горе нейде се показа Бог.

И прàведните се спасиха,

а грешните събра във тъмен рог.

 

Земята чиста си отдъхна

и в новата си орбита пое.

Духът на старото изсъхна,

към щастие звездата ни зове.

 

Отвори се врата небесна.

Зад нея се опъна светъл път.

И новата звезда чудесна

покани чистите във своя кът!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...