25 дек. 2013 г., 18:36

Пришествието

485 0 1

Сега, когато всичко стихна

и над земята падна тишина,

една звезда отгоре кихна

и всичко се заля от светлина.

 

И сенките ни се скъсиха,

че горе нейде се показа Бог.

И прàведните се спасиха,

а грешните събра във тъмен рог.

 

Земята чиста си отдъхна

и в новата си орбита пое.

Духът на старото изсъхна,

към щастие звездата ни зове.

 

Отвори се врата небесна.

Зад нея се опъна светъл път.

И новата звезда чудесна

покани чистите във своя кът!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...