25 дек. 2013 г., 18:36

Пришествието

484 0 1

Сега, когато всичко стихна

и над земята падна тишина,

една звезда отгоре кихна

и всичко се заля от светлина.

 

И сенките ни се скъсиха,

че горе нейде се показа Бог.

И прàведните се спасиха,

а грешните събра във тъмен рог.

 

Земята чиста си отдъхна

и в новата си орбита пое.

Духът на старото изсъхна,

към щастие звездата ни зове.

 

Отвори се врата небесна.

Зад нея се опъна светъл път.

И новата звезда чудесна

покани чистите във своя кът!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...