Even.in.death (Усмивка) Even.in.death (Усмивка)
110
11 ene 2008, 8:30

Приспах болката...

  Poesía
715 0 2

Приспах болката си в сърцето,

за да не плаче моята душа…

Погледнах с усмивка небето,

докоснах го с ръка!

 

Умъртвих доверието си,

превърнах го в камък тъжен!

За да няма пак сълзи,

станах ангел снежен!

 

Убих омразата с усмивка свята,

лежах върху моите мечти…

За всичко това получих отплата,

аз и ти да бъдем сами…

 

Целунах онази снимка,

усетих твоите устни, с вкус на любов!

Спънах се в твоята примка,

останах влюбена за цял живот!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0