Even.in.death (Усмивка)
110

11 янв. 2008 г., 08:30

Приспах болката...

Поэзия

710 0 2

Приспах болката си в сърцето,

за да не плаче моята душа…

Погледнах с усмивка небето,

докоснах го с ръка!

Умъртвих доверието си,

превърнах го в камък тъжен!

За да няма пак сълзи,

станах ангел снежен!

Убих омразата с усмивка свята,

лежах върху моите мечти…

За всичко това получих отплата,

аз и ти да бъдем сами…

Целунах онази снимка,

усетих твоите устни, с вкус на любов!

Спънах се в твоята примка,

останах влюбена за цял живот!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0