11.01.2008 г., 8:30

Приспах болката...

707 0 2

Приспах болката си в сърцето,

за да не плаче моята душа…

Погледнах с усмивка небето,

докоснах го с ръка!

 

Умъртвих доверието си,

превърнах го в камък тъжен!

За да няма пак сълзи,

станах ангел снежен!

 

Убих омразата с усмивка свята,

лежах върху моите мечти…

За всичко това получих отплата,

аз и ти да бъдем сами…

 

Целунах онази снимка,

усетих твоите устни, с вкус на любов!

Спънах се в твоята примка,

останах влюбена за цял живот!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...