Приспивно

Poesía

478 0 0

Няма. Днес ще бъда нежна.

Без да викам, без да пиша.

Да оставим малките надежди

Дъх да си поемат

И да продължат да дишат.

Няма. Днес ще съм добра и мила.

Ще се усмихвам само, тихо.

Думи разни вътре скрила

Ще оставя да заспят,

Докато се превърнат в стихове.

Няма. Тази вечер е любовна.

Да забравим кой, защо, кога…

Твърде къс е пътят ни съдбовен,

А стъпките остават трайно,

Когато необути са в лъжа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0