Няма. Днес ще бъда нежна.
Без да викам, без да пиша.
Да оставим малките надежди
Дъх да си поемат
И да продължат да дишат.
Няма. Днес ще съм добра и мила.
Ще се усмихвам само, тихо.
Думи разни вътре скрила
Ще оставя да заспят,
Докато се превърнат в стихове.
Няма. Тази вечер е любовна.
Да забравим кой, защо, кога…
Твърде къс е пътят ни съдбовен,
А стъпките остават трайно,
Когато необути са в лъжа.
© Елена Даскалова Todos los derechos reservados