14 feb 2015, 21:21

Приспивно

  Poesía
481 0 0

 

Няма. Днес ще бъда нежна.

Без да викам, без да пиша.

Да оставим малките надежди

Дъх да си поемат

И да продължат да дишат.

 

Няма. Днес ще съм добра и мила.

Ще се усмихвам само, тихо.

Думи разни вътре скрила

Ще оставя да заспят,

Докато се превърнат в стихове.

 

Няма. Тази вечер е любовна.

Да забравим кой, защо, кога…

Твърде къс е пътят ни съдбовен,

А стъпките остават трайно,

Когато необути са в лъжа.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...