Приспивно

Poetry

477 0 0

Няма. Днес ще бъда нежна.

Без да викам, без да пиша.

Да оставим малките надежди

Дъх да си поемат

И да продължат да дишат.

Няма. Днес ще съм добра и мила.

Ще се усмихвам само, тихо.

Думи разни вътре скрила

Ще оставя да заспят,

Докато се превърнат в стихове.

Няма. Тази вечер е любовна.

Да забравим кой, защо, кога…

Твърде къс е пътят ни съдбовен,

А стъпките остават трайно,

Когато необути са в лъжа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0