14 февр. 2015 г., 21:21

Приспивно

480 0 0

 

Няма. Днес ще бъда нежна.

Без да викам, без да пиша.

Да оставим малките надежди

Дъх да си поемат

И да продължат да дишат.

 

Няма. Днес ще съм добра и мила.

Ще се усмихвам само, тихо.

Думи разни вътре скрила

Ще оставя да заспят,

Докато се превърнат в стихове.

 

Няма. Тази вечер е любовна.

Да забравим кой, защо, кога…

Твърде къс е пътят ни съдбовен,

А стъпките остават трайно,

Когато необути са в лъжа.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...