14 февр. 2015 г., 21:21

Приспивно

482 0 0

 

Няма. Днес ще бъда нежна.

Без да викам, без да пиша.

Да оставим малките надежди

Дъх да си поемат

И да продължат да дишат.

 

Няма. Днес ще съм добра и мила.

Ще се усмихвам само, тихо.

Думи разни вътре скрила

Ще оставя да заспят,

Докато се превърнат в стихове.

 

Няма. Тази вечер е любовна.

Да забравим кой, защо, кога…

Твърде къс е пътят ни съдбовен,

А стъпките остават трайно,

Когато необути са в лъжа.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...