26 ago 2007, 10:57

Приспивно

  Poesía
644 0 4
Спи, мое малко дете, сребърен Месечко грее,
за да се чувстваш добре, нежно и Вятърко вее.
Тихо в стъклата шепти зимната вечер и пита
искаш ли да доловиш музика, в сънища скрита...

С обич ти смига звезда, звездна целувка ти праща.
Вятърко свирва с уста, клоните леко разклаща.
Спинкай, очи затвори, топло е в тихата стая.
"Спи, моя мъничка, спи!" - шепне звездата в безкрая...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...