goblenka (Маргарита Ангелова) goblenka (Маргарита Ангелова)
79 463
2 jul 2013, 13:07

Пристан мой (на моя съпруг)

  Poesía
766 0 2

Душата ми ранена е

и търси своя благ мехлем.

Очите уморени са.

Отдъхват щом кацне погледът на теб.

Устремът ми срещнал е стена.

Поривът е пленник във гора...

Но ти си моя пристан у дома

и сила аз попивам от това!

Аз знам, че ти си там!

Че винаги ме чакаш - знам!

Че винаги до мен си - знам!

Че си подредил за мене Рая!

Че винаги ме чакаш - зная!

Благодаря ти за това, че знам!

Благодаря, че винаги си там!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0