2 июл. 2013 г., 13:07

Пристан мой (на моя съпруг)

767 0 2

Душата ми ранена е

и търси своя благ мехлем.

Очите уморени са.

Отдъхват щом кацне погледът на теб.

Устремът ми срещнал е стена.

Поривът е пленник във гора...

Но ти си моя пристан у дома

и сила аз попивам от това!

Аз знам, че ти си там!

Че винаги ме чакаш - знам!

Че винаги до мен си - знам!

Че си подредил за мене Рая!

Че винаги ме чакаш - зная!

Благодаря ти за това, че знам!

Благодаря, че винаги си там!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...