Пристан мой (на моя съпруг)

2 июл. 2013 г., 13:07

Поэзия

631 0 2

Душата ми ранена е

и търси своя благ мехлем.

Очите уморени са.

Отдъхват щом кацне погледът на теб.

Устремът ми срещнал е стена.

Поривът е пленник във гора...

Но ти си моя пристан у дома

и сила аз попивам от това!

Аз знам, че ти си там!

Че винаги ме чакаш - знам!

Че винаги до мен си - знам!

Че си подредил за мене Рая!

Че винаги ме чакаш - зная!

Благодаря ти за това, че знам!

Благодаря, че винаги си там!