Пристан мой (на моя съпруг)
Душата ми ранена е
и търси своя благ мехлем.
Очите уморени са.
Отдъхват щом кацне погледът на теб.
Устремът ми срещнал е стена.
Поривът е пленник във гора...
Но ти си моя пристан у дома
и сила аз попивам от това!
Аз знам, че ти си там!
Че винаги ме чакаш - знам!
Че винаги до мен си - знам!
Че си подредил за мене Рая!
Че винаги ме чакаш - зная!
Благодаря ти за това, че знам!
Благодаря, че винаги си там!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
