ПРИСТАНАЛА
(па, забележете, и на зелено:))
Уредихме и Ашраф
да яде ориз пилаф
с арна мома плевенчанка:)
Още имам да ви думам.
Чуйте меня, ваш‘та Янка:
Срещнаха се в лято жарко,
срещата си беше ярка –
като празнични конфети
заваляха сто комети...
Триста лумнали звезди
поздравиха ги дори,
бързащи да се взривят,
падаха по своя път.
Той започна серенада,
тя, умело, с изненада
водки две тука домъкна
и в палатката се вмъкна.
Той протегна си ръката,
тя зави се през главата.
После с нежност го обсипа,
а че той дори пощипа.
След целувките омайни
трудно се опазват тайни.
И окършиха иглички
под борове и елички.
Падат всякакви задръжки
в хватка на ръцете мъжки.
Тъй e то, щом се замръкне,
пък и копче от полата хвръкне...
Спокойна веч ще отморя и ще заспя,
да си с плевенчанка, то не е шега.
В тази нощ със целувки заредена
тяхната любов докрай е споделена.
© Мери Попинз Todos los derechos reservados