Aug 28, 2007, 10:11 PM

ПРИСТАНАЛА

  Poetry
768 0 2

ПРИСТАНАЛА

 

(па, забележете, и на зелено:))

 

Уредихме и Ашраф

да яде ориз пилаф

с арна мома плевенчанка:)

Още имам да ви думам.

Чуйте меня, ваш‘та Янка:

 

Срещнаха се в лято жарко,

срещата си беше ярка –

като празнични конфети

заваляха сто комети...

 

Триста лумнали звезди

поздравиха ги дори,

бързащи да се взривят,

падаха по своя път.

 

Той започна серенада,

тя, умело, с изненада

водки две тука домъкна

и в палатката се вмъкна.

 

Той протегна си ръката,

тя зави се през главата.

После с нежност го обсипа,

а че той дори пощипа.

 

След целувките омайни

трудно се опазват тайни.

И окършиха иглички

под борове и елички.

 

Падат всякакви задръжки

в хватка на ръцете мъжки.

Тъй e то, щом се замръкне,

пък и копче от полата хвръкне...

 

Спокойна веч ще отморя и ще заспя,

да си с плевенчанка, то не е шега.

В тази нощ със целувки заредена

тяхната любов докрай е споделена.


21.08.2007г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....