29 dic 2004, 13:44

Пристигам по Коледа!

  Poesía
1.7K 0 0

Тази вечер съм сама

на километри от дома.

Далеч са моите слънца

сама, неопряла глава

на мъжкото ти  рамо.

 

Тишина .....сама....

Толкоз далеч

от дима на наш`та къща.

 

Ще пристигна утре

по отъпкана пътека

към дома!

Ще дойда

с изгрева на слънцето

в нощта!

Ще ме чакаш

с топлина на синьото

в очите!

Ще дойда

с  длани

да ме сгрее твоята душа!

 

Утре ще дойде!

Със звъна на коледната песен

да заровя глава на твойто рамо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...