29 dic 2004, 13:44

Пристигам по Коледа!

  Poesía
1.7K 0 0

Тази вечер съм сама

на километри от дома.

Далеч са моите слънца

сама, неопряла глава

на мъжкото ти  рамо.

 

Тишина .....сама....

Толкоз далеч

от дима на наш`та къща.

 

Ще пристигна утре

по отъпкана пътека

към дома!

Ще дойда

с изгрева на слънцето

в нощта!

Ще ме чакаш

с топлина на синьото

в очите!

Ще дойда

с  длани

да ме сгрее твоята душа!

 

Утре ще дойде!

Със звъна на коледната песен

да заровя глава на твойто рамо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...