29 dic 2004, 13:44

Пристигам по Коледа!

  Poesía
1.7K 0 0

Тази вечер съм сама

на километри от дома.

Далеч са моите слънца

сама, неопряла глава

на мъжкото ти  рамо.

 

Тишина .....сама....

Толкоз далеч

от дима на наш`та къща.

 

Ще пристигна утре

по отъпкана пътека

към дома!

Ще дойда

с изгрева на слънцето

в нощта!

Ще ме чакаш

с топлина на синьото

в очите!

Ще дойда

с  длани

да ме сгрее твоята душа!

 

Утре ще дойде!

Със звъна на коледната песен

да заровя глава на твойто рамо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...