Тази вечер съм сама
на километри от дома.
Далеч са моите слънца
сама, неопряла глава
на мъжкото ти рамо.
Тишина .....сама....
Толкоз далеч
от дима на наш`та къща.
Ще пристигна утре
по отъпкана пътека
към дома!
Ще дойда
с изгрева на слънцето
в нощта!
Ще ме чакаш
с топлина на синьото
в очите!
Ще дойда
с длани
да ме сгрее твоята душа!
Утре ще дойде!
Със звъна на коледната песен
да заровя глава на твойто рамо.
© Катина Иванова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
