Тази вечер съм сама
на километри от дома.
Далеч са моите слънца
сама, неопряла глава
на мъжкото ти рамо.
Тишина .....сама....
Толкоз далеч
от дима на наш`та къща.
Ще пристигна утре
по отъпкана пътека
към дома!
Ще дойда
с изгрева на слънцето
в нощта!
Ще ме чакаш
с топлина на синьото
в очите!
Ще дойда
с длани
да ме сгрее твоята душа!
Утре ще дойде!
Със звъна на коледната песен
да заровя глава на твойто рамо.
© Катина Иванова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
