27 jun 2007, 0:53

Пристигнах 

  Poesía
621 0 4
 

Пристигнах...

Там сред гората има малка поляна -

толкова дълго я търсих,

от лъчите на живота ми обляна.

Полегнах и кротко затворих очи.

Ти бе там, тихо приседнал до мен,

животът ни вече май не горчи,

аз и ти - далеч от житейския плен.

В очите ми скачат две игриви слънца.

Знам, обичаш да светят и от радост... и гняв...

пак сме онези пакостливи деца,

ти бе буен... аз дива.

И сега съм!

Не "бях".

Под очите ти бръчици малки се мъдрят,

много радост и смях май са видели,

а зад рамото моите бързо надничат,

щом си до мен, стрелките са спрели.

Полегни тук до мен,

виж, тревата е топла,

дай ръка,  за миг  да помечтаем

колко щастие двама с теб преживяхме.

Аз и Ти -

пак сме тук...

Остани...

Вече стигнах.

© Зл Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесах си го и аз... Очите да светят от радост и гняв... Чудесно!
  • Топъл и хубав стих!
    Поздрав от мен!
  • "Под очите ти бръчици малки се мъдрят,
    много радост и смях май са видели,
    а зад рамото моите бързо надничат,
    щом си до мен, стрелките са спрели."

    Чудесно!!! Поздравления!!!
  • Топъл стих! Поздрав!
Propuestas
: ??:??