Пристигнах
Пристигнах...
Там сред гората има малка поляна -
толкова дълго я търсих,
от лъчите на живота ми обляна.
Полегнах и кротко затворих очи.
Ти бе там, тихо приседнал до мен,
животът ни вече май не горчи,
аз и ти - далеч от житейския плен.
В очите ми скачат две игриви слънца.
Знам, обичаш да светят и от радост... и гняв...
пак сме онези пакостливи деца,
ти бе буен... аз дива.
И сега съм!
Не "бях".
Под очите ти бръчици малки се мъдрят,
много радост и смях май са видели,
а зад рамото моите бързо надничат,
щом си до мен, стрелките са спрели.
Полегни тук до мен,
виж, тревата е топла,
дай ръка, за миг да помечтаем
колко щастие двама с теб преживяхме.
Аз и Ти -
пак сме тук...
Остани...
Вече стигнах.
© Зл Павлова All rights reserved.
