дакота (Дакота)
152 364
26 abr 2007, 11:22

пристрастена 

  Poesía
675 0 8

Стоя -
безмълвна
на ръба на бездна,
загледана във нещо като мост.
Придвижвам мислите си
към безбрежието
във унеса на късния следобед.


Животът
е планета, сцена,  драма -
в капризите на времето
е в плен.
В контраст върви
на нашите желания -
безстрастен сън за всеки приютен.


Начало е
на някакво вълшебство,
преплитащо
реалност и мечти -
понякога превръща се
в пиянство,
от виното на любовта ако си пил.


Стоя -
като дъга след дъжд
- искряща
и тръпна
в моя плам неугасим.
Животът е велико,
светло тайнство -
и пристрастявам се неизцеримо...

© Дакота Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??