дакота (Дакота)
152 364
26.04.2007 г., 11:22 ч.

пристрастена 

  Поезия
636 0 8

Стоя -
безмълвна
на ръба на бездна,
загледана във нещо като мост.
Придвижвам мислите си
към безбрежието
във унеса на късния следобед.


Животът
е планета, сцена,  драма -
в капризите на времето
е в плен.
В контраст върви
на нашите желания -
безстрастен сън за всеки приютен.


Начало е
на някакво вълшебство,
преплитащо
реалност и мечти -
понякога превръща се
в пиянство,
от виното на любовта ако си пил.


Стоя -
като дъга след дъжд
- искряща
и тръпна
в моя плам неугасим.
Животът е велико,
светло тайнство -
и пристрастявам се неизцеримо...

© Дакота Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??