Пристрастеност

16 jul 2010, 11:14

Poesía

569 0 1

Пристрастеност

Събуждам се празна. По-празна от нищо.

Прозявка. Прозорец. Проблем – пак живот.

Да пробвам да дишам сега е излишно.

Защо да се мъча? Нали съм робот?

В протест продължавам. Проходих. Прописах.

Проплаках. (Но вече не правя така.)

Приумици странни – дори аз се слисах –

предплащаш си вяра, а вземаш тъга.

Прогоних от себе си празните притчи.

Промиват ми мозъка. Що за робот?

Що за робот, щом проскърцвам `обичай`?

И що за робот с наркотик – кислород?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ZAGORA (Диана Кънева)

2010-07-16T16:02:04+03:00

Приемам съжденията ти,но в края на краищата философски погледнато нас хем ни има,хем ни няма,но пак сме за да си задаваме въпроси и да преживяваме какво ли не.Прегръщам те,мила!