Пристрастеност
Пристрастеност
Събуждам се празна. По-празна от нищо.
Прозявка. Прозорец. Проблем – пак живот.
Да пробвам да дишам сега е излишно.
Защо да се мъча? Нали съм робот?
В протест продължавам. Проходих. Прописах.
Проплаках. (Но вече не правя така.)
Приумици странни – дори аз се слисах –
предплащаш си вяра, а вземаш тъга.
Прогоних от себе си празните притчи.
Промиват ми мозъка. Що за робот?
Що за робот, щом проскърцвам `обичай`?
И що за робот с наркотик – кислород?
© Владислава Генова All rights reserved.
