16 июл. 2010 г., 11:14

Пристрастеност

881 0 1

Пристрастеност

 

Събуждам се празна. По-празна от нищо.

Прозявка. Прозорец. Проблем – пак живот.

Да пробвам да дишам сега е излишно.

Защо да се мъча? Нали съм робот?

 

В протест продължавам. Проходих. Прописах.

Проплаках. (Но вече не правя така.)

Приумици странни – дори аз се слисах –

предплащаш си вяра, а вземаш тъга.

 

Прогоних от себе си празните притчи.

Промиват ми мозъка. Що за робот?

Що за робот, щом проскърцвам `обичай`?

И що за робот с наркотик – кислород?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владислава Генова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Приемам съжденията ти,но в края на краищата философски погледнато нас хем ни има,хем ни няма,но пак сме за да си задаваме въпроси и да преживяваме какво ли не.Прегръщам те,мила!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....