31 oct 2007, 8:48

Пристъпва

  Poesía
900 0 6


Пристъпва тихо вечерта
и гасне слънцето в копнежа.
Звездите се запалват, лунна нощ,
тихичко пеят щурците.

Теменужка обори глава,
в сън дълбок скри се кокиче.
Всичко живо в своя дом приюти се.
Само светулка броди с фенрче в нощите.

Пристъпва тихо вечерта,
тихо изгряват мечтите.
И аз те търся в съня,
като светулка, която търси мечтите!

Какво е светлина, свобода?
Мираж е, на жаден, в пустиня,
да открие живот в чаша вода,
да открие в нощ тъмна звездите.

И зарята от милиарди лъчи,
пробождат нощта и звездите.
Падат те мъртви с нощта,
възкръсва деня за мечтите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Краси Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...