Пристъпва
Пристъпва тихо вечерта
и гасне слънцето в копнежа.
Звездите се запалват, лунна нощ,
тихичко пеят щурците.
Теменужка обори глава,
в сън дълбок скри се кокиче.
Всичко живо в своя дом приюти се.
Само светулка броди с фенрче в нощите.
Пристъпва тихо вечерта,
тихо изгряват мечтите.
И аз те търся в съня,
като светулка, която търси мечтите!
Какво е светлина, свобода?
Мираж е, на жаден, в пустиня,
да открие живот в чаша вода,
да открие в нощ тъмна звездите.
И зарята от милиарди лъчи,
пробождат нощта и звездите.
Падат те мъртви с нощта,
възкръсва деня за мечтите.
© Краси Иванов All rights reserved.
