31.10.2007 г., 8:48

Пристъпва

902 0 6


Пристъпва тихо вечерта
и гасне слънцето в копнежа.
Звездите се запалват, лунна нощ,
тихичко пеят щурците.

Теменужка обори глава,
в сън дълбок скри се кокиче.
Всичко живо в своя дом приюти се.
Само светулка броди с фенрче в нощите.

Пристъпва тихо вечерта,
тихо изгряват мечтите.
И аз те търся в съня,
като светулка, която търси мечтите!

Какво е светлина, свобода?
Мираж е, на жаден, в пустиня,
да открие живот в чаша вода,
да открие в нощ тъмна звездите.

И зарята от милиарди лъчи,
пробождат нощта и звездите.
Падат те мъртви с нощта,
възкръсва деня за мечтите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Краси Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...