Присвивам се и чакам без да спя
да паднат върху мене всички облаци.
Сънят е само капка ведрина,
отронила въздишките от хората...
Присмивам се и чакам топлина
след болката по мъничките спомени.
А те се спускат, ронят се по мен...
Роят се като сенки от безплодности,
превърнати в неслучен ден.
© Йоана Todos los derechos reservados