13 ene 2017, 9:01

Присвивам се... 

  Poesía » Otra
560 4 10

Присвивам се и чакам без да спя
да паднат върху мене всички облаци.
Сънят е само капка ведрина,
отронила въздишките от хората...
Присмивам се и чакам топлина
след болката по мъничките спомени.
А те се спускат, ронят се по мен...
Роят се като сенки от безплодности,
превърнати в неслучен ден.
 

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво!
  • ... щом денят е неслучен, безплодните сенки чакат плодния дъжд да се случат... все някъде и някога, само дано покълнем в тях...
  • Хареса ми стиха ти, Йоана!Поздравления!
  • Присвиваш се...
    неслучен е денят
    наоколо са падналите облаци
    а дните независимо от нас редят
    и пишат в миналото спомени
  • харесах!
  • Прекрасна поезия Йоана!
  • И аз изпитвам същото като Руми, Йоана. Бих допълнил нейното изказване, наричайки тази загадъчност - силно естетическа. Благодаря ти за удоволствието да поставя стиха ти в Любими!
  • С Еси!
  • "Присвивам се и чакам без да спя
    да паднат върху мене всички облаци."
    Докосваш! Поздрави!
  • В твоят начин на писане, Йоана, има една особеност, която винаги ме впечатлява... не мога точно да я опиша, но е нещо като загадъчност, която въздейства! Поздрав!
Propuestas
: ??:??