9 ago 2011, 19:38

Присъда 

  Poesía » Filosófica
733 0 0
Надежда нямам Силата отгоре
да се намеси в моите дела
и нямам сили вече да се боря
със всичките несгоди на света.
Не мога да преглъщам мълчаливо,
но нямам смелост глас да извися,
тъй цял живот спотайвам се страхливо
и неспасяемото искам да спася...
Заставам все сама на кръстопътя,
лицето-камък, а на ум крещя,
стоя и чакам- някой да упъти
обърканата ми, залутана душа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Трифонова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??