9.08.2011 г., 19:38

Присъда

979 0 0

Надежда нямам Силата отгоре

да се намеси в моите дела

и нямам сили вече да се боря

със всичките несгоди на света.

Не мога да преглъщам мълчаливо,

но нямам смелост глас да извися,

тъй цял живот спотайвам се страхливо

и неспасяемото искам да спася...

Заставам все сама на кръстопътя,

лицето-камък, а на ум крещя,

стоя и чакам- някой да упъти

обърканата ми, залутана душа.

И сякаш че за мен несправедливо

отсъжда непреклонната Съдба,

и всичко, що предлага, е горчиво-

не я затрогва никаква молба.

Оплитат ме неясни страхове

и винаги със свойта съвест споря-

дали пък не изкупвам грехове,

които някога ми предстои да сторя?

Дали не ме наказват отсега

за бъдещето, толкова неясно,

с изписана на моята ръка

присъда, изразена безпристрастно?

Прочетох я, но не по свойта длан,

а в необятния, притихнал небосвод,

записана в Неведомия план:

осъдена условно- на живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Трифонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...