Cvetenseto (Цветомира Тинкова)
33 57
24 nov 2007, 12:09

Присъда 

  Poesía
763 0 5

Тъмен тунел, пълен мрак и тишина.

Плахи стъпки - лабиринта на смъртта.

Неузнаваемост, но не страх,

ни плач, ни смях. 

Небето сринва се до основи,

черно като въглен, мъртво и жестоко -

съдник на света.

Гръмотевици пронизват небесата,

виелица огромна се вие в тъмнината.

А сърцето пак тупти, не спира,

безпощадно то отново функционира.

Въздухът прониква в тялото примряло,

кръвта се движи, и сърцето още не е спряло.

Сълзи тежки болезнено събират в шепи болката -

 дъждът вали и ги отмива.

Смисъл няма, светът пред мен се срива,

но усещам, че съм жива...

© Цветомира Тинкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми!Много!
    Живей!
  • яко
  • Усещай го - винаги ,
    че си жива...
    Ако някоя готик група прочете този стих - ще поиска да направи музиката към него...
    Светлината да прозира във стиховете ти,дори да ги пишеш тъжномрачни -като отминалото средновековие...
    Точно след такъв мрак Светлината се усеща най силно..
    Поздрави!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Чудесно стихотворение !!!
  • Великолепно написано!Поздрави за стихотворението!
Propuestas
: ??:??