Присъда
Тъмен тунел, пълен мрак и тишина.
Плахи стъпки - лабиринта на смъртта.
Неузнаваемост, но не страх,
ни плач, ни смях.
Небето сринва се до основи,
черно като въглен, мъртво и жестоко -
съдник на света.
Гръмотевици пронизват небесата,
виелица огромна се вие в тъмнината.
А сърцето пак тупти, не спира,
безпощадно то отново функционира.
Въздухът прониква в тялото примряло,
кръвта се движи, и сърцето още не е спряло.
Сълзи тежки болезнено събират в шепи болката -
дъждът вали и ги отмива.
Смисъл няма, светът пред мен се срива,
но усещам, че съм жива...
© Цветомира Тинкова All rights reserved.
