29 jul 2009, 17:36

Присъда 

  Poesía » De amor
563 0 0

Сърце ранено, на самота обрече го, уви.

В самота да тъне и гори.

В самота да плаче, да тъжи.

И в забрава да потъне.

И в забрава да замълчи.

Да не вика твоето име.

Да не търси твоите следи.

Ти безмилостно съобщи присъдата,

и безмилостно обърна му гръб.

Без да се замисляш, осъди го вечно

по теб да гасне безбрежно.

© Катерина Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??