Присъда
718
0
0
Сърце ранено, на самота обрече го, уви.
В самота да тъне и гори.
В самота да плаче, да тъжи.
И в забрава да потъне.
И в забрава да замълчи.
Да не вика твоето име.
Да не търси твоите следи.
Ти безмилостно съобщи присъдата,
и безмилостно обърна му гръб.
Без да се замисляш, осъди го вечно
по теб да гасне безбрежно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катерина Симеонова Всички права запазени
