25 may 2014, 16:00

Присъда

  Poesía
672 0 1

Ако нещо се случи с мен, случайно

ще научиш от дъното на жълтата преса.

Ала какво значение може да има това,

след като никога не съм ти казвал

колко те обичам?!...

Ако душата отлита на майната си от тялото,

къде по дяволите ще отиде тази любов, любима/ме?!...

От мига, в който разкодирах,

по жестовете на желанието,

че бръмчиш с моите трепети,

позата ми на непукист се разпадна.

Сега, когато драскам

с последни усилия на сетивата,

един малък паяк препуска по матрицата

от мастилени символи и ме шпионира.

Вероятно ще ти донесе самопризнанията

на един неуспял смешник...

Съдът влиза!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • вече си и казал колко я обичаш... в едни искрени
    истински поетични самопризнания... поздрав
    за малкото паяче, което шпионира..

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...